импровизирал е

Речник на българския език

1. импровизирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импровизирал е е производна форма на импровизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. импровизирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импровизирал е е производна форма на импровизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. импровизирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импровизирал е е производна форма на импровизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).