импровизирала

Речник на българския език

1. импровизирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

импровизирала е производна форма на импровизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. импровизирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

импровизирала е производна форма на импровизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. импровизирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

импровизирала е производна форма на импровизирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. импровизирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

импровизирала е производна форма на импровизирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).