импровизирал си

Речник на българския език

1. импровизирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

импровизирал си е производна форма на импровизирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. импровизирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

импровизирал си е производна форма на импровизирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. импровизирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

импровизирал си е производна форма на импровизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).