импровизиране

Речник на българския език

импровизѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • импровезиране
  • импровезиръне
  • импровизиръне
  • импрувезиране
  • импрувезиръне
  • импрувизиране
  • импрувизиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. им-п-ро-ви-зи-ра-не
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-не-то
мн.ч. им-п-ро-ви-зи-ра-ния
членувано им-п-ро-ви-зи-ра-ни-я-та