импровизирал

Речник на българския език

1. импровизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импровизирал е производна форма на импровизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. импровизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

импровизирал е производна форма на импровизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. импровизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

импровизирал е производна форма на импровизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. импровизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

импровизирал е производна форма на импровизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).