импровизирало е

Речник на българския език

1. импровизирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

импровизирало е е производна форма на импровизирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. импровизирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

импровизирало е е производна форма на импровизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. импровизирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

импровизирало е е производна форма на импровизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).