изцвърквам

Речник на българския език

изцвърквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ц-вър-к-вам из-ц-вър-к-ва-ме
2 лице из-ц-вър-к-ваш из-ц-вър-к-ва-те
3 лице из-ц-вър-к-ва из-ц-вър-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ц-вър-к-вах из-ц-вър-к-вах-ме
2 лице из-ц-вър-к-ва из-ц-вър-к-вах-те
3 лице из-ц-вър-к-ва из-ц-вър-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ц-вър-к-вах из-ц-вър-к-вах-ме
2 лице из-ц-вър-к-ва-ше из-ц-вър-к-вах-те
3 лице из-ц-вър-к-ва-ше из-ц-вър-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцвърквал съм изцвърквала съм изцвърквало съм изцвърквали сме
2 лице изцвърквал си изцвърквала си изцвърквало си изцвърквали сте
3 лице изцвърквал е изцвърквала е изцвърквало е изцвърквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изцвърквал бях изцвърквала бях изцвърквало бяхме изцвърквали
2 лице беше изцвърквал беше изцвърквала беше изцвърквало бяхте изцвърквали
3 лице беше изцвърквал беше изцвърквала беше изцвърквало бяха изцвърквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изцвърквам ще изцвъркваме
2 лице ще изцвъркваш ще изцвърквате
3 лице ще изцвърква ще изцвъркват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изцвърквал ще съм изцвърквала ще съм изцвърквало ще сме изцвърквали
2 лице ще си изцвърквал ще си изцвърквала ще си изцвърквало ще сте изцвърквали
3 лице ще е изцвърквал ще е изцвърквала ще е изцвърквало ще са изцвърквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изцвърквам щяхме да изцвъркваме
2 лице щеше да изцвъркваш щяхте да изцвърквате
3 лице щеше да изцвърква щяха да изцвъркват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изцвърквал щях да съм изцвърквала щях да съм изцвърквало щяхме да сме изцвърквали
2 лице щеше да си изцвърквал щеше да си изцвърквала щеше да си изцвърквало щяхте да сте изцвърквали
3 лице щеше да е изцвърквал щеше да е изцвърквала щеше да е изцвърквало щяха да са изцвърквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцвърквал съм изцвърквала съм изцвърквало съм изцвърквали сме
2 лице изцвърквал си изцвърквала си изцвърквало си изцвърквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцвърквал съм изцвърквала съм изцвърквало съм изцвърквали сме
2 лице изцвърквал си изцвърквала си изцвърквало си изцвърквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изцвърквал била съм изцвърквала било съм изцвърквало били сме изцвърквали
2 лице бил си изцвърквал била си изцвърквала било си изцвърквало били сте изцвърквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изцвърквам щяла съм да изцвърквам щяло съм да изцвърквам щели сме да изцвъркваме
2 лице щял си да изцвъркваш щяла си да изцвъркваш щяло си да изцвъркваш щели сте да изцвърквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изцвърквал щяла съм да съм изцвърквала щяло съм да съм изцвърквало щели сме да сме изцвърквали
2 лице щял си да си изцвърквал щяла си да си изцвърквала щяло си да си изцвърквало щели сте да сте изцвърквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изцвърквал бих изцвърквала бих изцвърквало бихме изцвърквали
2 лице би изцвърквал би изцвърквала би изцвърквало бихте изцвърквали
3 лице би изцвърквал би изцвърквала би изцвърквало биха изцвърквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ц-вър-к-вай из-ц-вър-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ц-вър-к-ван
непълен член из-ц-вър-к-ва-ния
пълен член из-ц-вър-к-ва-ни-ят
женски род из-ц-вър-к-ва-на
членувано из-ц-вър-к-ва-на-та
среден род из-ц-вър-к-ва-но
членувано из-ц-вър-к-ва-но-то
множествено число из-ц-вър-к-ва-ни
членувано из-ц-вър-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ц-вър-к-вал
непълен член из-ц-вър-к-ва-лия
пълен член из-ц-вър-к-ва-ли-ят
женски род из-ц-вър-к-ва-ла
членувано из-ц-вър-к-ва-ла-та
среден род из-ц-вър-к-ва-ло
членувано из-ц-вър-к-ва-ло-то
множествено число из-ц-вър-к-ва-ли
членувано из-ц-вър-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ц-вър-к-вал
женски род из-ц-вър-к-ва-ла
среден род из-ц-вър-к-ва-ло
множествено число из-ц-вър-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ц-вър-к-ващ
непълен член из-ц-вър-к-ва-щия
пълен член из-ц-вър-к-ва-щи-ят
женски род из-ц-вър-к-ва-ща
членувано из-ц-вър-к-ва-ща-та
среден род из-ц-вър-к-ва-що
членувано из-ц-вър-к-ва-що-то
множествено число из-ц-вър-к-ва-щи
членувано из-ц-вър-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ц-вър-к-вай-ки