изцвърквала

Речник на българския език

1. изцвърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвърквала е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцвърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцвърквала е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изцвърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изцвърквала е производна форма на изцвърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изцвърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцвърквала е производна форма на изцвърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).