изцвърквало си

Речник на българския език

1. изцвърквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвърквало си е производна форма на изцвърквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвърквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвърквало си е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвърквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изцвърквало си е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).