изцвърквал

Речник на българския език

1. изцвърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвърквал е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изцвърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изцвърквал е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изцвърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изцвърквал е производна форма на изцвърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изцвърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изцвърквал е производна форма на изцвърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).