изцвърквах

Речник на българския език

1. изцвърквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изцвърквах е производна форма на изцвърквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изцвърквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изцвърквах е производна форма на изцвърквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).