изцвърквахте

Речник на българския език

1. изцвърквахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изцвърквахте е производна форма на изцвърквам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изцвърквахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изцвърквахте е производна форма на изцвърквам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).