изцвъркваха

Речник на българския език

1. изцвъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изцвъркваха е производна форма на изцвърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцвъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изцвъркваха е производна форма на изцвърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).