изцвърквало

Речник на българския език

1. изцвърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвърквало е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцвърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцвърквало е производна форма на изцвърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изцвърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изцвърквало е производна форма на изцвърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изцвърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцвърквало е производна форма на изцвърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).