изфучавам

Речник на българския език

изфуча̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езфочавам
  • езфочавъм
  • езфучавам
  • езфучавъм
  • изфочавам
  • изфочавъм
  • изфучавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-фу-ча-вам из-фу-ча-ва-ме
2 лице из-фу-ча-ваш из-фу-ча-ва-те
3 лице из-фу-ча-ва из-фу-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-фу-ча-вах из-фу-ча-вах-ме
2 лице из-фу-ча-ва из-фу-ча-вах-те
3 лице из-фу-ча-ва из-фу-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-фу-ча-вах из-фу-ча-вах-ме
2 лице из-фу-ча-ва-ше из-фу-ча-вах-те
3 лице из-фу-ча-ва-ше из-фу-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изфучавал съм изфучавала съм изфучавало съм изфучавали сме
2 лице изфучавал си изфучавала си изфучавало си изфучавали сте
3 лице изфучавал е изфучавала е изфучавало е изфучавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изфучавал бях изфучавала бях изфучавало бяхме изфучавали
2 лице беше изфучавал беше изфучавала беше изфучавало бяхте изфучавали
3 лице беше изфучавал беше изфучавала беше изфучавало бяха изфучавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изфучавам ще изфучаваме
2 лице ще изфучаваш ще изфучавате
3 лице ще изфучава ще изфучават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изфучавал ще съм изфучавала ще съм изфучавало ще сме изфучавали
2 лице ще си изфучавал ще си изфучавала ще си изфучавало ще сте изфучавали
3 лице ще е изфучавал ще е изфучавала ще е изфучавало ще са изфучавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изфучавам щяхме да изфучаваме
2 лице щеше да изфучаваш щяхте да изфучавате
3 лице щеше да изфучава щяха да изфучават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изфучавал щях да съм изфучавала щях да съм изфучавало щяхме да сме изфучавали
2 лице щеше да си изфучавал щеше да си изфучавала щеше да си изфучавало щяхте да сте изфучавали
3 лице щеше да е изфучавал щеше да е изфучавала щеше да е изфучавало щяха да са изфучавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изфучавал съм изфучавала съм изфучавало съм изфучавали сме
2 лице изфучавал си изфучавала си изфучавало си изфучавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изфучавал съм изфучавала съм изфучавало съм изфучавали сме
2 лице изфучавал си изфучавала си изфучавало си изфучавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изфучавал била съм изфучавала било съм изфучавало били сме изфучавали
2 лице бил си изфучавал била си изфучавала било си изфучавало били сте изфучавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изфучавам щяла съм да изфучавам щяло съм да изфучавам щели сме да изфучаваме
2 лице щял си да изфучаваш щяла си да изфучаваш щяло си да изфучаваш щели сте да изфучавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изфучавал щяла съм да съм изфучавала щяло съм да съм изфучавало щели сме да сме изфучавали
2 лице щял си да си изфучавал щяла си да си изфучавала щяло си да си изфучавало щели сте да сте изфучавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изфучавал бих изфучавала бих изфучавало бихме изфучавали
2 лице би изфучавал би изфучавала би изфучавало бихте изфучавали
3 лице би изфучавал би изфучавала би изфучавало биха изфучавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-фу-ча-вай из-фу-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-фу-ча-вал
непълен член из-фу-ча-ва-лия
пълен член из-фу-ча-ва-ли-ят
женски род из-фу-ча-ва-ла
членувано из-фу-ча-ва-ла-та
среден род из-фу-ча-ва-ло
членувано из-фу-ча-ва-ло-то
множествено число из-фу-ча-ва-ли
членувано из-фу-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-фу-ча-вал
женски род из-фу-ча-ва-ла
среден род из-фу-ча-ва-ло
множествено число из-фу-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-фу-ча-ващ
непълен член из-фу-ча-ва-щия
пълен член из-фу-ча-ва-щи-ят
женски род из-фу-ча-ва-ща
членувано из-фу-ча-ва-ща-та
среден род из-фу-ча-ва-що
членувано из-фу-ча-ва-що-то
множествено число из-фу-ча-ва-щи
членувано из-фу-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-фу-ча-вай-ки