изфучавало

Речник на българския език

1. изфучавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфучавало е производна форма на изфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфучавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфучавало е производна форма на изфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изфучавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изфучавало е производна форма на изфучавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изфучавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изфучавало е производна форма на изфучавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).