изфучавал е

Речник на българския език

1. изфучавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучавал е е производна форма на изфучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфучавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучавал е е производна форма на изфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изфучавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучавал е е производна форма на изфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).