изфучавала

Речник на българския език

1. изфучавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфучавала е производна форма на изфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфучавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфучавала е производна форма на изфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изфучавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изфучавала е производна форма на изфучавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изфучавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изфучавала е производна форма на изфучавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).