разфучавам

Речник на българския език

разфучавам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-фу-ча-вам раз-фу-ча-ва-ме
2 лице раз-фу-ча-ваш раз-фу-ча-ва-те
3 лице раз-фу-ча-ва раз-фу-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-фу-ча-вах раз-фу-ча-вах-ме
2 лице раз-фу-ча-ва раз-фу-ча-вах-те
3 лице раз-фу-ча-ва раз-фу-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-фу-ча-вах раз-фу-ча-вах-ме
2 лице раз-фу-ча-ва-ше раз-фу-ча-вах-те
3 лице раз-фу-ча-ва-ше раз-фу-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице разфучавал е разфучавала е разфучавало е разфучавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разфучавал бях разфучавала бях разфучавало бяхме разфучавали
2 лице беше разфучавал беше разфучавала беше разфучавало бяхте разфучавали
3 лице беше разфучавал беше разфучавала беше разфучавало бяха разфучавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разфучавам ще разфучаваме
2 лице ще разфучаваш ще разфучавате
3 лице ще разфучава ще разфучават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разфучавал ще съм разфучавала ще съм разфучавало ще сме разфучавали
2 лице ще си разфучавал ще си разфучавала ще си разфучавало ще сте разфучавали
3 лице ще е разфучавал ще е разфучавала ще е разфучавало ще са разфучавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разфучавам щяхме да разфучаваме
2 лице щеше да разфучаваш щяхте да разфучавате
3 лице щеше да разфучава щяха да разфучават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разфучавал щях да съм разфучавала щях да съм разфучавало щяхме да сме разфучавали
2 лице щеше да си разфучавал щеше да си разфучавала щеше да си разфучавало щяхте да сте разфучавали
3 лице щеше да е разфучавал щеше да е разфучавала щеше да е разфучавало щяха да са разфучавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разфучавал била съм разфучавала било съм разфучавало били сме разфучавали
2 лице бил си разфучавал била си разфучавала било си разфучавало били сте разфучавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разфучавам щяла съм да разфучавам щяло съм да разфучавам щели сме да разфучаваме
2 лице щял си да разфучаваш щяла си да разфучаваш щяло си да разфучаваш щели сте да разфучавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разфучавал щяла съм да съм разфучавала щяло съм да съм разфучавало щели сме да сме разфучавали
2 лице щял си да си разфучавал щяла си да си разфучавала щяло си да си разфучавало щели сте да сте разфучавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разфучавал бих разфучавала бих разфучавало бихме разфучавали
2 лице би разфучавал би разфучавала би разфучавало бихте разфучавали
3 лице би разфучавал би разфучавала би разфучавало биха разфучавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-фу-ча-вай раз-фу-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-фу-ча-ван
непълен член раз-фу-ча-ва-ния
пълен член раз-фу-ча-ва-ни-ят
женски род раз-фу-ча-ва-на
членувано раз-фу-ча-ва-на-та
среден род раз-фу-ча-ва-но
членувано раз-фу-ча-ва-но-то
множествено число раз-фу-ча-ва-ни
членувано раз-фу-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-фу-ча-вал
непълен член раз-фу-ча-ва-лия
пълен член раз-фу-ча-ва-ли-ят
женски род раз-фу-ча-ва-ла
членувано раз-фу-ча-ва-ла-та
среден род раз-фу-ча-ва-ло
членувано раз-фу-ча-ва-ло-то
множествено число раз-фу-ча-ва-ли
членувано раз-фу-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-фу-ча-вал
женски род раз-фу-ча-ва-ла
среден род раз-фу-ча-ва-ло
множествено число раз-фу-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-фу-ча-ващ
непълен член раз-фу-ча-ва-щия
пълен член раз-фу-ча-ва-щи-ят
женски род раз-фу-ча-ва-ща
членувано раз-фу-ча-ва-ща-та
среден род раз-фу-ча-ва-що
членувано раз-фу-ча-ва-що-то
множествено число раз-фу-ча-ва-щи
членувано раз-фу-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-фу-ча-вай-ки