разфучавала е

Речник на българския език

1. разфучавала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучавала е е производна форма на разфучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разфучавала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучавала е е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разфучавала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разфучавала е е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).