бил разфучавал

Речник на българския език

1. бил разфучавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разфучавал е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).