разфучавал съм

Речник на българския език

1. разфучавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разфучавал съм е производна форма на разфучавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разфучавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разфучавал съм е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разфучавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разфучавал съм е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).