разфучавал си

Речник на българския език

1. разфучавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разфучавал си е производна форма на разфучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разфучавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разфучавал си е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разфучавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разфучавал си е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).