разфучавало е

Речник на българския език

1. разфучавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучавало е е производна форма на разфучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разфучавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучавало е е производна форма на разфучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разфучавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разфучавало е е производна форма на разфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).