изфучавал си

Речник на българския език

1. изфучавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изфучавал си е производна форма на изфучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изфучавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изфучавал си е производна форма на изфучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изфучавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изфучавал си е производна форма на изфучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).