изтъпанча

Речник на българския език

изтъпа̀нча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

остар.
да се изправя, да се представя пред някого

Грешни изписвания (7)

  • истъпанча
  • изтапанча
  • изтапанчъ
  • изтъпанчъ
  • истапанча
  • истапанчъ
  • истъпанчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-тъ-пан-ча из-тъ-пан-чим
2 лице из-тъ-пан-чиш из-тъ-пан-чи-те
3 лице из-тъ-пан-чи из-тъ-пан-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-тъ-пан-чих из-тъ-пан-чих-ме
2 лице из-тъ-пан-чи из-тъ-пан-чих-те
3 лице из-тъ-пан-чи из-тъ-пан-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-тъ-пан-чех из-тъ-пан-чех-ме
2 лице из-тъ-пан-че-ше из-тъ-пан-чех-те
3 лице из-тъ-пан-че-ше из-тъ-пан-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъпанчил съм изтъпанчила съм изтъпанчило съм изтъпанчили сме
2 лице изтъпанчил си изтъпанчила си изтъпанчило си изтъпанчили сте
3 лице изтъпанчил е изтъпанчила е изтъпанчило е изтъпанчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтъпанчил бях изтъпанчила бях изтъпанчило бяхме изтъпанчили
2 лице беше изтъпанчил беше изтъпанчила беше изтъпанчило бяхте изтъпанчили
3 лице беше изтъпанчил беше изтъпанчила беше изтъпанчило бяха изтъпанчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтъпанча ще изтъпанчим
2 лице ще изтъпанчиш ще изтъпанчите
3 лице ще изтъпанчи ще изтъпанчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтъпанчил ще съм изтъпанчила ще съм изтъпанчило ще сме изтъпанчили
2 лице ще си изтъпанчил ще си изтъпанчила ще си изтъпанчило ще сте изтъпанчили
3 лице ще е изтъпанчил ще е изтъпанчила ще е изтъпанчило ще са изтъпанчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтъпанча щяхме да изтъпанчим
2 лице щеше да изтъпанчиш щяхте да изтъпанчите
3 лице щеше да изтъпанчи щяха да изтъпанчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтъпанчил щях да съм изтъпанчила щях да съм изтъпанчило щяхме да сме изтъпанчили
2 лице щеше да си изтъпанчил щеше да си изтъпанчила щеше да си изтъпанчило щяхте да сте изтъпанчили
3 лице щеше да е изтъпанчил щеше да е изтъпанчила щеше да е изтъпанчило щяха да са изтъпанчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъпанчел съм изтъпанчела съм изтъпанчело съм изтъпанчели сме
2 лице изтъпанчел си изтъпанчела си изтъпанчело си изтъпанчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтъпанчил съм изтъпанчила съм изтъпанчило съм изтъпанчили сме
2 лице изтъпанчил си изтъпанчила си изтъпанчило си изтъпанчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтъпанчил била съм изтъпанчила било съм изтъпанчило били сме изтъпанчили
2 лице бил си изтъпанчил била си изтъпанчила било си изтъпанчило били сте изтъпанчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтъпанча щяла съм да изтъпанча щяло съм да изтъпанча щели сме да изтъпанчим
2 лице щял си да изтъпанчиш щяла си да изтъпанчиш щяло си да изтъпанчиш щели сте да изтъпанчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтъпанчил щяла съм да съм изтъпанчила щяло съм да съм изтъпанчило щели сме да сме изтъпанчили
2 лице щял си да си изтъпанчил щяла си да си изтъпанчила щяло си да си изтъпанчило щели сте да сте изтъпанчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтъпанчил бих изтъпанчила бих изтъпанчило бихме изтъпанчили
2 лице би изтъпанчил би изтъпанчила би изтъпанчило бихте изтъпанчили
3 лице би изтъпанчил би изтъпанчила би изтъпанчило биха изтъпанчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-тъ-пан-чи из-тъ-пан-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-тъ-пан-чен
непълен член из-тъ-пан-че-ния
пълен член из-тъ-пан-че-ни-ят
женски род из-тъ-пан-че-на
членувано из-тъ-пан-че-на-та
среден род из-тъ-пан-че-но
членувано из-тъ-пан-че-но-то
множествено число из-тъ-пан-че-ни
членувано из-тъ-пан-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тъ-пан-чил
непълен член из-тъ-пан-чи-лия
пълен член из-тъ-пан-чи-ли-ят
женски род из-тъ-пан-чи-ла
членувано из-тъ-пан-чи-ла-та
среден род из-тъ-пан-чи-ло
членувано из-тъ-пан-чи-ло-то
множествено число из-тъ-пан-чи-ли
членувано из-тъ-пан-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-тъ-пан-чел
женски род из-тъ-пан-че-ла
среден род из-тъ-пан-че-ло
множествено число из-тъ-пан-че-ли