изтъпанчела е

Речник на българския език

1. изтъпанчела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтъпанчела е е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).