изтъпанчила

Речник на българския език

1. изтъпанчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтъпанчила е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтъпанчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтъпанчила е производна форма на изтъпанча (мин. деят. св. прич. ж. р.).