изтъпанчел

Речник на българския език

1. изтъпанчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтъпанчел е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтъпанчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтъпанчел е производна форма на изтъпанча (мин. деят. несв. прич. м. р.).