бил изтъпанчил

Речник на българския език

1. бил изтъпанчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изтъпанчил е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).