изтъпанчили

Речник на българския език

1. изтъпанчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтъпанчили е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтъпанчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтъпанчили е производна форма на изтъпанча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).