изтъпанчели

Речник на българския език

1. изтъпанчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтъпанчели е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтъпанчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтъпанчели е производна форма на изтъпанча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).