изтъпанчела

Речник на българския език

1. изтъпанчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтъпанчела е производна форма на изтъпанча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтъпанчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтъпанчела е производна форма на изтъпанча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).