изклиня

Речник на българския език

изклиня̀ преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (9)

  • изкленйа
  • изкленйъ
  • изклинйа
  • изклинйъ
  • искленйа
  • искленйъ
  • исклинйа
  • исклинйъ
  • исклиня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-ли-ня из-к-ли-ним
2 лице из-к-ли-ниш из-к-ли-ни-те
3 лице из-к-ли-ни из-к-ли-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ли-них из-к-ли-них-ме
2 лице из-к-ли-ни из-к-ли-них-те
3 лице из-к-ли-ни из-к-ли-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ли-нех из-к-ли-нех-ме
2 лице из-к-ли-не-ше из-к-ли-нех-те
3 лице из-к-ли-не-ше из-к-ли-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинил съм изклинила съм изклинило съм изклинили сме
2 лице изклинил си изклинила си изклинило си изклинили сте
3 лице изклинил е изклинила е изклинило е изклинили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изклинил бях изклинила бях изклинило бяхме изклинили
2 лице беше изклинил беше изклинила беше изклинило бяхте изклинили
3 лице беше изклинил беше изклинила беше изклинило бяха изклинили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изклиня ще изклиним
2 лице ще изклиниш ще изклините
3 лице ще изклини ще изклинят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изклинил ще съм изклинила ще съм изклинило ще сме изклинили
2 лице ще си изклинил ще си изклинила ще си изклинило ще сте изклинили
3 лице ще е изклинил ще е изклинила ще е изклинило ще са изклинили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изклиня щяхме да изклиним
2 лице щеше да изклиниш щяхте да изклините
3 лице щеше да изклини щяха да изклинят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изклинил щях да съм изклинила щях да съм изклинило щяхме да сме изклинили
2 лице щеше да си изклинил щеше да си изклинила щеше да си изклинило щяхте да сте изклинили
3 лице щеше да е изклинил щеше да е изклинила щеше да е изклинило щяха да са изклинили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинел съм изклинела съм изклинело съм изклинели сме
2 лице изклинел си изклинела си изклинело си изклинели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинил съм изклинила съм изклинило съм изклинили сме
2 лице изклинил си изклинила си изклинило си изклинили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изклинил била съм изклинила било съм изклинило били сме изклинили
2 лице бил си изклинил била си изклинила било си изклинило били сте изклинили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изклиня щяла съм да изклиня щяло съм да изклиня щели сме да изклиним
2 лице щял си да изклиниш щяла си да изклиниш щяло си да изклиниш щели сте да изклините
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изклинил щяла съм да съм изклинила щяло съм да съм изклинило щели сме да сме изклинили
2 лице щял си да си изклинил щяла си да си изклинила щяло си да си изклинило щели сте да сте изклинили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изклинил бих изклинила бих изклинило бихме изклинили
2 лице би изклинил би изклинила би изклинило бихте изклинили
3 лице би изклинил би изклинила би изклинило биха изклинили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-ли-ни из-к-ли-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-ли-нен
непълен член из-к-ли-не-ния
пълен член из-к-ли-не-ни-ят
женски род из-к-ли-не-на
членувано из-к-ли-не-на-та
среден род из-к-ли-не-но
членувано из-к-ли-не-но-то
множествено число из-к-ли-не-ни
членувано из-к-ли-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ли-нил
непълен член из-к-ли-ни-лия
пълен член из-к-ли-ни-ли-ят
женски род из-к-ли-ни-ла
членувано из-к-ли-ни-ла-та
среден род из-к-ли-ни-ло
членувано из-к-ли-ни-ло-то
множествено число из-к-ли-ни-ли
членувано из-к-ли-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ли-нел
женски род из-к-ли-не-ла
среден род из-к-ли-не-ло
множествено число из-к-ли-не-ли