изклинел

Речник на българския език

1. изклинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинел е производна форма на изклиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изклинел е производна форма на изклиня (мин. деят. несв. прич. м. р.).