изклинело

Речник на българския език

1. изклинело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинело е производна форма на изклиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изклинело е производна форма на изклиня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).