изклинила

Речник на българския език

1. изклинила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинила е производна форма на изклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изклинила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изклинила е производна форма на изклиня (мин. деят. св. прич. ж. р.).