изклинило

Речник на българския език

1. изклинило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинило е производна форма на изклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изклинило е производна форма на изклиня (мин. деят. св. прич. ср. р.).