изклини

Речник на българския език

1. изклини — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изклини е производна форма на изклиня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изклини — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изклини е производна форма на изклиня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изклини — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изклини е производна форма на изклиня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изклини — повелително наклонение, ед. ч.

изклини е производна форма на изклиня (повелително наклонение, ед. ч.).