изклинило е

Речник на българския език

1. изклинило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинило е е производна форма на изклиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинило е е производна форма на изклиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).