издиря

Речник на българския език

1. издѝря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

издѝриш, мин. св. издѝрих, мин. прич. издѝрил, св.вж. издирвам.

Грешни изписвания (3)

  • ездиръ
  • ездиря
  • издиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ди-ря из-ди-рим
2 лице из-ди-риш из-ди-ри-те
3 лице из-ди-ри из-ди-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ди-рих из-ди-рих-ме
2 лице из-ди-ри из-ди-рих-те
3 лице из-ди-ри из-ди-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ди-рех из-ди-рех-ме
2 лице из-ди-ре-ше из-ди-рех-те
3 лице из-ди-ре-ше из-ди-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издирил съм издирила съм издирило съм издирили сме
2 лице издирил си издирила си издирило си издирили сте
3 лице издирил е издирила е издирило е издирили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издирил бях издирила бях издирило бяхме издирили
2 лице беше издирил беше издирила беше издирило бяхте издирили
3 лице беше издирил беше издирила беше издирило бяха издирили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издиря ще издирим
2 лице ще издириш ще издирите
3 лице ще издири ще издирят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издирил ще съм издирила ще съм издирило ще сме издирили
2 лице ще си издирил ще си издирила ще си издирило ще сте издирили
3 лице ще е издирил ще е издирила ще е издирило ще са издирили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издиря щяхме да издирим
2 лице щеше да издириш щяхте да издирите
3 лице щеше да издири щяха да издирят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издирил щях да съм издирила щях да съм издирило щяхме да сме издирили
2 лице щеше да си издирил щеше да си издирила щеше да си издирило щяхте да сте издирили
3 лице щеше да е издирил щеше да е издирила щеше да е издирило щяха да са издирили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издирел съм издирела съм издирело съм издирели сме
2 лице издирел си издирела си издирело си издирели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издирил съм издирила съм издирило съм издирили сме
2 лице издирил си издирила си издирило си издирили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издирил била съм издирила било съм издирило били сме издирили
2 лице бил си издирил била си издирила било си издирило били сте издирили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издиря щяла съм да издиря щяло съм да издиря щели сме да издирим
2 лице щял си да издириш щяла си да издириш щяло си да издириш щели сте да издирите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издирил щяла съм да съм издирила щяло съм да съм издирило щели сме да сме издирили
2 лице щял си да си издирил щяла си да си издирила щяло си да си издирило щели сте да сте издирили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издирил бих издирила бих издирило бихме издирили
2 лице би издирил би издирила би издирило бихте издирили
3 лице би издирил би издирила би издирило биха издирили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ди-ри из-ди-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ди-рен
непълен член из-ди-ре-ния
пълен член из-ди-ре-ни-ят
женски род из-ди-ре-на
членувано из-ди-ре-на-та
среден род из-ди-ре-но
членувано из-ди-ре-но-то
множествено число из-ди-ре-ни
членувано из-ди-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ди-рил
непълен член из-ди-ри-лия
пълен член из-ди-ри-ли-ят
женски род из-ди-ри-ла
членувано из-ди-ри-ла-та
среден род из-ди-ри-ло
членувано из-ди-ри-ло-то
множествено число из-ди-ри-ли
членувано из-ди-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ди-рел
женски род из-ди-ре-ла
среден род из-ди-ре-ло
множествено число из-ди-ре-ли

2. издиря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издиря е производна форма на издирям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. издиря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издиря е производна форма на издирям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. издиря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издиря е производна форма на издирям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).