издирил е

Речник на българския език

1. издирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издирил е е производна форма на издиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издирил е е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).