издирил съм

Речник на българския език

1. издирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издирил съм е производна форма на издиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. издирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

издирил съм е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).