издирило

Речник на българския език

1. издирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издирило е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издирило е производна форма на издиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).