издирила

Речник на българския език

1. издирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

издирила е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. издирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

издирила е производна форма на издиря (мин. деят. св. прич. ж. р.).