издирили

Речник на българския език

1. издирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

издирили е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. издирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

издирили е производна форма на издиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).