издирило си

Речник на българския език

1. издирило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

издирило си е производна форма на издиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. издирило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

издирило си е производна форма на издиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).