извлача

Речник на българския език

извлача преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-в-ла-ча из-в-ла-чим
2 лице из-в-ла-чиш из-в-ла-чи-те
3 лице из-в-ла-чи из-в-ла-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-в-ла-чих из-в-ла-чих-ме
2 лице из-в-ла-чи из-в-ла-чих-те
3 лице из-в-ла-чи из-в-ла-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-в-ла-чех из-в-ла-чех-ме
2 лице из-в-ла-че-ше из-в-ла-чех-те
3 лице из-в-ла-че-ше из-в-ла-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извлачил съм извлачила съм извлачило съм извлачили сме
2 лице извлачил си извлачила си извлачило си извлачили сте
3 лице извлачил е извлачила е извлачило е извлачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извлачил бях извлачила бях извлачило бяхме извлачили
2 лице беше извлачил беше извлачила беше извлачило бяхте извлачили
3 лице беше извлачил беше извлачила беше извлачило бяха извлачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извлача ще извлачим
2 лице ще извлачиш ще извлачите
3 лице ще извлачи ще извлачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извлачил ще съм извлачила ще съм извлачило ще сме извлачили
2 лице ще си извлачил ще си извлачила ще си извлачило ще сте извлачили
3 лице ще е извлачил ще е извлачила ще е извлачило ще са извлачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извлача щяхме да извлачим
2 лице щеше да извлачиш щяхте да извлачите
3 лице щеше да извлачи щяха да извлачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извлачил щях да съм извлачила щях да съм извлачило щяхме да сме извлачили
2 лице щеше да си извлачил щеше да си извлачила щеше да си извлачило щяхте да сте извлачили
3 лице щеше да е извлачил щеше да е извлачила щеше да е извлачило щяха да са извлачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извлачел съм извлачела съм извлачело съм извлачели сме
2 лице извлачел си извлачела си извлачело си извлачели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извлачил съм извлачила съм извлачило съм извлачили сме
2 лице извлачил си извлачила си извлачило си извлачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извлачил била съм извлачила било съм извлачило били сме извлачили
2 лице бил си извлачил била си извлачила било си извлачило били сте извлачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извлача щяла съм да извлача щяло съм да извлача щели сме да извлачим
2 лице щял си да извлачиш щяла си да извлачиш щяло си да извлачиш щели сте да извлачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извлачил щяла съм да съм извлачила щяло съм да съм извлачило щели сме да сме извлачили
2 лице щял си да си извлачил щяла си да си извлачила щяло си да си извлачило щели сте да сте извлачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извлачил бих извлачила бих извлачило бихме извлачили
2 лице би извлачил би извлачила би извлачило бихте извлачили
3 лице би извлачил би извлачила би извлачило биха извлачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-в-ла-чи из-в-ла-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-в-ла-чен
непълен член из-в-ла-че-ния
пълен член из-в-ла-че-ни-ят
женски род из-в-ла-че-на
членувано из-в-ла-че-на-та
среден род из-в-ла-че-но
членувано из-в-ла-че-но-то
множествено число из-в-ла-че-ни
членувано из-в-ла-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-в-ла-чил
непълен член из-в-ла-чи-лия
пълен член из-в-ла-чи-ли-ят
женски род из-в-ла-чи-ла
членувано из-в-ла-чи-ла-та
среден род из-в-ла-чи-ло
членувано из-в-ла-чи-ло-то
множествено число из-в-ла-чи-ли
членувано из-в-ла-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-в-ла-чел
женски род из-в-ла-че-ла
среден род из-в-ла-че-ло
множествено число из-в-ла-че-ли