извлачили

Речник на българския език

1. извлачили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извлачили е производна форма на извлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извлачили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извлачили е производна форма на извлача (мин. деят. св. прич. мн. ч.).