извлачило

Речник на българския език

1. извлачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извлачило е производна форма на извлача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извлачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

извлачило е производна форма на извлача (мин. деят. св. прич. ср. р.).